Дигитализирането на бележниците Димитър Чорбаджийски-Чудомир допринася за опазването на културното му наследство
Дигитализирането на бележниците на именития писател и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир ще допринесе изключително за опазването на неговото културно наследство. Това каза в интервю директорът на Литературно-художествен музей (ЛХМ) „Чудомир“ Добрина Матова. По наскоро осъществения проект "Създаване на дигитален хъб Чудомир“ са дигитализирани над 120 бележник с обем над пет хиляди страници. Чудомир е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени, а веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект, подчерта тя. Добрина Матова каза още, че така се дава по-голяма възможност хората да се запознаят с живота по това време, както и с конкретни факти за тогавашни събития през погледа на автора. Проектът се осъществи със съдействието на Национален фонд „Култура“, а изпълнители са екипа на Перфект ЕООД. По проекта бяха заложени за изпълнение дейности по дигитализиране на 14 броя бележници и 26 броя 3D обекти, обясни Матова. Създаден е и дигитален хъб – кабинет, оборудван с две работни места с лаптопи, бюра и столове, както и с два външни носителя на архива. В него ръкописите могат да бъдат използвани. Проектът премина през няколко дейности, сред които 2D сканиране и фотозаснемане на 890 единици като книги, бележници и ръкописи. Сканиране със структура и цвят в реален размер ще бъдат и 26 броя движими културни ценности - оригиналната маска с лицето на Чудомир, ордени, лични вещи и други. Някои от основните цели на проекта са да се улесни трансфера на знания, като така се очаква да бъде привлечена нова публика. Със създаването на дигиталната архивна база ще се осигури запазване на оригиналите, докато в същото време е възможно общественодостъпно съдържание до архива. Съхранението на културното наследство на твореца е на модерни външни електронни носители с голям обем и висока скорост на трансфер, допълни тя. Очакваните резултати от осъществяването на този проект са той да допринесе за по-добре организирана отчетност, повишаване квалификацията и уменията за работа в дигитална среда на екипа на културния институт и улесняване изграждането на нови партньорства с разнообразни потребители и публики. Добрина Матова подчерта още, че екипът на музея постоянно осъществява различни дейности с цел привличане на млада аудитория. „Държим на това посетителите да харесват музея и определено през 2023 година имахме по-висока посещаемост”, каза директорът. Тя напомни, че много голям интерес е предизвикала и изложбата с добавена реалност „Оживелите нашенци“, която ЛХМ “Чудомир” осъществи съвместно с фирма “Перфект” - Габрово с финансиране по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти 2022 на Национален фонд “Култура”. Тя беше показана и в други градове в страната и привлече интереса на младата аудитория към творчеството на Чудомир. Музеят разполага и с интерактивен екскурзовод, а екипът подготвя и бъдещи проекти с цел все по-голямо популяризиране на творчеството на Димитър Чорбаджийски.
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
На 17 септември 2025 година, Враца получи ценен подарък за културното си наследство. Националният дарителски фонд „13 века България“ дари 400 книги на Община Враца, които ще обогатят местните училища, библиотеки и читалища. Това не е просто жест на ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Вечер на съвременната европейска литература и актьорски гласове
На 24 септември в една от най-важните културни инициативи на годината, актьори от Драматичен театър „Борис Луканов” ще застанат пред публиката, за да четат откъси от съвременни европейски книги. Тази „Нощ на литературата” е вече шестата ...
Добрина Маркова
|
![]()
Полският ритъм на културата в морската градина
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Целувам ви, Аспарух Лешников
На 25 септември в Ямбол ще се състои събитие, което ще запознае публиката с живота и творчеството на един от най-знаменитите български тенори – Аспарух Лешников, по-известен като Ари. Това е възможност за всички любители на музиката и историята да се док ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
На 24 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде част от международната инициатива „Нощ на литературата“ за пореден път. Тази събитийна вечер обещава да събере любителите на словото в уникална атмосфера, където културата среща ист ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не ...
Валери Генков
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
Ангелина Липчева
|
В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социални слоеве. В началото на 20-и век, по време на зората на евгениката, този термин е бил свързан с идеи за „неподходящи&ldquo ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
16:40 ч. / 05.08.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 4032 |
![]() |
Дигитализирането на бележниците на именития писател и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир ще допринесе изключително за опазването на неговото културно наследство.
Това каза в интервю директорът на Литературно-художествен музей (ЛХМ) „Чудомир“ Добрина Матова. По наскоро осъществения проект "Създаване на дигитален хъб Чудомир“ са дигитализирани над 120 бележник с обем над пет хиляди страници.
Чудомир е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени, а веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект, подчерта тя. Добрина Матова каза още, че така се дава по-голяма възможност хората да се запознаят с живота по това време, както и с конкретни факти за тогавашни събития през погледа на автора.
Проектът се осъществи със съдействието на Национален фонд „Култура“, а изпълнители са екипа на Перфект ЕООД. По проекта бяха заложени за изпълнение дейности по дигитализиране на 14 броя бележници и 26 броя 3D обекти, обясни Матова. Създаден е и дигитален хъб – кабинет, оборудван с две работни места с лаптопи, бюра и столове, както и с два външни носителя на архива. В него ръкописите могат да бъдат използвани.
Проектът премина през няколко дейности, сред които 2D сканиране и фотозаснемане на 890 единици като книги, бележници и ръкописи. Сканиране със структура и цвят в реален размер ще бъдат и 26 броя движими културни ценности - оригиналната маска с лицето на Чудомир, ордени, лични вещи и други.
Някои от основните цели на проекта са да се улесни трансфера на знания, като така се очаква да бъде привлечена нова публика. Със създаването на дигиталната архивна база ще се осигури запазване на оригиналите, докато в същото време е възможно общественодостъпно съдържание до архива. Съхранението на културното наследство на твореца е на модерни външни електронни носители с голям обем и висока скорост на трансфер, допълни тя.
Очакваните резултати от осъществяването на този проект са той да допринесе за по-добре организирана отчетност, повишаване квалификацията и уменията за работа в дигитална среда на екипа на културния институт и улесняване изграждането на нови партньорства с разнообразни потребители и публики.
Добрина Матова подчерта още, че екипът на музея постоянно осъществява различни дейности с цел привличане на млада аудитория.
„Държим на това посетителите да харесват музея и определено през 2023 година имахме по-висока посещаемост”, каза директорът.
Тя напомни, че много голям интерес е предизвикала и изложбата с добавена реалност „Оживелите нашенци“, която ЛХМ “Чудомир” осъществи съвместно с фирма “Перфект” - Габрово с финансиране по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти 2022 на Национален фонд “Култура”.
Тя беше показана и в други градове в страната и привлече интереса на младата аудитория към творчеството на Чудомир. Музеят разполага и с интерактивен екскурзовод, а екипът подготвя и бъдещи проекти с цел все по-голямо популяризиране на творчеството на Димитър Чорбаджийски.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
От 1 октомври до 15 ноември културният живот в страната ще бъде обогатен с есенното издание на възродения фестивал „Салон на изкуствата“. След близо десетгодишно прекъсване, този значим за нашата култура форум отново се завръща, като този път ...
|
Избрано
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава ...
|
![]()
Магията като отражение на обществото
|
Ако сте поропуснали
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |