Дигитализирането на бележниците Димитър Чорбаджийски-Чудомир допринася за опазването на културното му наследство
Дигитализирането на бележниците на именития писател и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир ще допринесе изключително за опазването на неговото културно наследство. Това каза в интервю директорът на Литературно-художествен музей (ЛХМ) „Чудомир“ Добрина Матова. По наскоро осъществения проект "Създаване на дигитален хъб Чудомир“ са дигитализирани над 120 бележник с обем над пет хиляди страници. Чудомир е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени, а веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект, подчерта тя. Добрина Матова каза още, че така се дава по-голяма възможност хората да се запознаят с живота по това време, както и с конкретни факти за тогавашни събития през погледа на автора. Проектът се осъществи със съдействието на Национален фонд „Култура“, а изпълнители са екипа на Перфект ЕООД. По проекта бяха заложени за изпълнение дейности по дигитализиране на 14 броя бележници и 26 броя 3D обекти, обясни Матова. Създаден е и дигитален хъб – кабинет, оборудван с две работни места с лаптопи, бюра и столове, както и с два външни носителя на архива. В него ръкописите могат да бъдат използвани. Проектът премина през няколко дейности, сред които 2D сканиране и фотозаснемане на 890 единици като книги, бележници и ръкописи. Сканиране със структура и цвят в реален размер ще бъдат и 26 броя движими културни ценности - оригиналната маска с лицето на Чудомир, ордени, лични вещи и други. Някои от основните цели на проекта са да се улесни трансфера на знания, като така се очаква да бъде привлечена нова публика. Със създаването на дигиталната архивна база ще се осигури запазване на оригиналите, докато в същото време е възможно общественодостъпно съдържание до архива. Съхранението на културното наследство на твореца е на модерни външни електронни носители с голям обем и висока скорост на трансфер, допълни тя. Очакваните резултати от осъществяването на този проект са той да допринесе за по-добре организирана отчетност, повишаване квалификацията и уменията за работа в дигитална среда на екипа на културния институт и улесняване изграждането на нови партньорства с разнообразни потребители и публики. Добрина Матова подчерта още, че екипът на музея постоянно осъществява различни дейности с цел привличане на млада аудитория. „Държим на това посетителите да харесват музея и определено през 2023 година имахме по-висока посещаемост”, каза директорът. Тя напомни, че много голям интерес е предизвикала и изложбата с добавена реалност „Оживелите нашенци“, която ЛХМ “Чудомир” осъществи съвместно с фирма “Перфект” - Габрово с финансиране по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти 2022 на Национален фонд “Култура”. Тя беше показана и в други градове в страната и привлече интереса на младата аудитория към творчеството на Чудомир. Музеят разполага и с интерактивен екскурзовод, а екипът подготвя и бъдещи проекти с цел все по-голямо популяризиране на творчеството на Димитър Чорбаджийски.
|
|
Златното мастило
Айда Мали: Свободният ум, който разклати границите на философията и антропологията
Със своята остра критика към обществото, политическите структури и културните възприятия, Ида Магли остава една от най-забележителните и противоречиви фигури на италианската и международната интелектуална сцена през последния век. Нейният уникален поглед върху ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, публикувани през последните 50 години. Този вестник е най-дълго издаваното културно приложени ...
Ангелина Липчева
|
Елизабет де Уал ни напомня за изгубеното и откритото в следвоенните години
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Настъпи ли моментът за нов ред в света?
Професор Ивайло Груев ще представи своята нова книга „Конвулсии преди многополярност“ на 6 ноември в гранд хотел „София“, съобщават от издателство „Изток-Запад“.
Според издателите, книгата поставя важни въпроси относно съвр ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Ваня Велева - победител в Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката"
Ваня Велева, талантлива поетеса от Ямбол, спечели специалната награда на XI издание на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката" с творбата си "Глина". Наградата включва сувенирно копие на известната скулптура "Момина чешма", диплома и ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Томи и Тапънс: Адаптация запазва духа на оригиналните произведения на Агата Кристи
Новият сериал „Томи и Тапънс“ на Агата Кристи е в процес на снимки във Великобритания и представлява иновативна адаптация на класическите произведения на известната криминална писателка. Според информация от АП, това е първият случай, в който творб ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
Валери Генков
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Добрина Маркова
|
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от председателя на СБП Боян Ангелов.
Кирил Пецев в своята книга разглежда теми, свързани с историческите събития и идентичността на българите о ...
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
Ангелина Липчева
|
|
16:40 ч. / 05.08.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 4032 |
|
Дигитализирането на бележниците на именития писател и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир ще допринесе изключително за опазването на неговото културно наследство.
Това каза в интервю директорът на Литературно-художествен музей (ЛХМ) „Чудомир“ Добрина Матова. По наскоро осъществения проект "Създаване на дигитален хъб Чудомир“ са дигитализирани над 120 бележник с обем над пет хиляди страници.
Чудомир е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени, а веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект, подчерта тя. Добрина Матова каза още, че така се дава по-голяма възможност хората да се запознаят с живота по това време, както и с конкретни факти за тогавашни събития през погледа на автора.
Проектът се осъществи със съдействието на Национален фонд „Култура“, а изпълнители са екипа на Перфект ЕООД. По проекта бяха заложени за изпълнение дейности по дигитализиране на 14 броя бележници и 26 броя 3D обекти, обясни Матова. Създаден е и дигитален хъб – кабинет, оборудван с две работни места с лаптопи, бюра и столове, както и с два външни носителя на архива. В него ръкописите могат да бъдат използвани.
Проектът премина през няколко дейности, сред които 2D сканиране и фотозаснемане на 890 единици като книги, бележници и ръкописи. Сканиране със структура и цвят в реален размер ще бъдат и 26 броя движими културни ценности - оригиналната маска с лицето на Чудомир, ордени, лични вещи и други.
Някои от основните цели на проекта са да се улесни трансфера на знания, като така се очаква да бъде привлечена нова публика. Със създаването на дигиталната архивна база ще се осигури запазване на оригиналите, докато в същото време е възможно общественодостъпно съдържание до архива. Съхранението на културното наследство на твореца е на модерни външни електронни носители с голям обем и висока скорост на трансфер, допълни тя.
Очакваните резултати от осъществяването на този проект са той да допринесе за по-добре организирана отчетност, повишаване квалификацията и уменията за работа в дигитална среда на екипа на културния институт и улесняване изграждането на нови партньорства с разнообразни потребители и публики.
Добрина Матова подчерта още, че екипът на музея постоянно осъществява различни дейности с цел привличане на млада аудитория.
„Държим на това посетителите да харесват музея и определено през 2023 година имахме по-висока посещаемост”, каза директорът.
Тя напомни, че много голям интерес е предизвикала и изложбата с добавена реалност „Оживелите нашенци“, която ЛХМ “Чудомир” осъществи съвместно с фирма “Перфект” - Габрово с финансиране по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти 2022 на Национален фонд “Култура”.
Тя беше показана и в други градове в страната и привлече интереса на младата аудитория към творчеството на Чудомир. Музеят разполага и с интерактивен екскурзовод, а екипът подготвя и бъдещи проекти с цел все по-голямо популяризиране на творчеството на Димитър Чорбаджийски.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Шармини Афродите разглежда антиколониалната борба в Малая чрез любов и съмнение
Историята на антиколониалната борба в Малая (Malaya) е изпълнена с любов и съмнение. Тази сложна и многопластова тема се разглежда в дебютната колекция на Шармини Афродите (Sharmini Aphrodite), озаглавена "Непокаяните" (The Unrepentant). Съставена от ...
|
Избрано
Колю Фичето вдъхновява нови поколения с две нови книги
Историческият музей в Дряново планира представяне на две нови книги, посветени на известния български строител Колю Фичето. Събитието ще се проведе на 13 ноември в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, съобщи директорът на музея Иван ...
|
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“
|
Ако сте поропуснали
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |